В началото беше всичко
Kарин Фошар

30.06 - 30.07.2022
Oткриване: 30.06, 18.30 ч

текст от Аксел Стокбургер, 2022 г.
"Ex nihilo nihil fit"
Изложбата на Карин Фошар в галерия "Пунта" е най-вече промяна в парадигмата на нейната интензивна артистична ангажираност с възможностите на рисунката. Макар че през последните години тя изследва една много специфична форма на фини рисунки с молив, като внимателно управлява количеството визуална информация върху плоскостта на картината, позволявайки на рисунките си да дишат, сега Карин развива една новаторска концепция. "В началото беше всичко" е спекулация с традицията на белия куб, който тук не се разглежда като "неутрална" зона, служеща за контраст на различните произведения на изкуството, а е изцяло узурпиран и се превръща сам по себе си в картинна плоскост. Графитът е нанесен върху стените на галерията и буквално изпълва пространството с "всичко". След това графичните структури се генерират чрез изтриване на елементите по тези стени, което буквално преобръща практиката на рисуване. Формата възниква от редукцията и визуалните елементи, които се появяват по този начин, са резултат от това, а не от добавянето на материал. Спомняме си за най-ранните форми на художествено изразяване, а именно емблематичните образи на човешките ръце в древните пещерни рисунки, които следват подобен “негативен” процес. Пигментът, който е бил нанесен с ръка, впоследствие е бил отстранен, така оставяйки силует, следа, която насочва към непрекъснатата приемственост на човешките усилия за възползване от случайността. В изкуството на Фошар тази стратегия на премахване на информация с гума, за да се генерират форми, позволява също така комплексни диапазони от степенувани контрасти, не по-различни от chiaroscuro, които придават на визуалните елементи интензивно пространствено присъствие. Жестовият процес на издълбаване, който е свързан и със специфичните собености на самите стени, където графитът в различна степен остава прикрепен към определени части, прави видими малки неравности. Художничката внимателно разглежда тези конкретни обстоятелства. В условията на дигиталната култура, в която все по-често сме неспособни да възприемаме огромните количества информация, които ни се предлагат, подходът, ръководен от редукция и заличаване, изглежда все по-витален. Дори белият куб да бива изпълнен с всичко отминало и случващо се сега, все още остава място за порива към художествено изразяване, за индивидуалния жест, утвърждаващ живота. Тази методология със сигурност е в съзвучие с онтологичната доктрина на Парменид, който твърди, че във вселената никога нищо не идва от нищото, че по принцип "creatio ex nihilo" е невъзможно

In the beginning was everything

Solo show by Karine Fauchard30.06 - 30.07.2022

Opening: 30.06. 18:30 htext by Axel Stockburger, 2022“Ex nihilo nihil fit”

Karine Fauchard’s presentatin at Punta gallery represents nothing less than a paradigmatic shift in her intense artistic engagement with the possibilities of drawing. While she has explored a highly idiosyncratic form of subtle graphite drawings in recent years, carefully managing the amount of visual information on the picture plane, allowing her drawings to breathe, she has developed distinctively novel conceptual proposition. “In the beginning was everything” is a negotiation with the tradition of the white cube, which is precisely not regarded as a “neutral” stage, serving as a contrast for different artworks, but is usurped in its entirety and turned into the picture plane. Graphite is applied to the walls of the gallery and it literally fills the space with “everything”. Graphic structures are then generated by erasing elements on these walls, literally turning the practice of drawing on it’s head. Form emerges from erasure and the visual elements that appear in such a manner are the results of the reduction, rather than the addition of material. One is reminded of the earliest forms of visual artistic production, the iconic shapes of human hands in ancient cave paintings, which are following a similar process of negativity: Color that has been applied on a hand, which was subsequently removed, leaving a silhouette, a trace that points towards the ongoing continuity of human efforts to negotiate contingency. In Fauchard’s art, this strategy of removing information with an eraser in order to generate forms also allows for complex ranges of graduated contrasts, not unlike chiaroscuro, which lend the visual elements an intense spatial presence. A gestural process of excavation, that is also related to the very specific local material qualities of the walls themselves, where more or less graphite remains attached to specific parts, makes small irregularities visible and the artist carefully considers these specific circumstances. Under the conditions of contemporary digital culture, where we are increasingly incapable of perceiving the enormous amounts of information offered to us, an approach guided by reduction and erasure appears increasingly viable. May the white cube be filled with everything that came before and that happens now, there still remains a space for artistic necessity, for individual gestures of asserting life. This methodology certainly rhymes with the ontological doctrine of Parmenides, who posited that in the universe nothing ever comes from nothing, that there fundamentally could be no “creatio ex nihilo”.