"Синият час" е сумракът, когато светлината отстъпва място на тъмното, обектите губят ясните си очертания, времето се усеща в хода на промяна. Синият цвят е цветът, в който се променя аналоговата фотохартия, след като бъде изложена на светлина и преди да бъде фиксирана. За сайт-спесифик инсталацията си Джурина облича витрината на ПОСТА в такава хартия, превръщайки пространството на Дондуков 34 в своеобразна Камера обскура. 24 часа в денонощието хартията ще се проявява и с течение на времето ще загуби способността си да създава изображение или да запазва светлината; цветът ще се променя в зависимост от светлинните условия. Инсталацията ще поглъща и попива в себе си това, което градската среда излъчва, генерирайки изображение - огледало, архив, отпечатък на времето сега. Така тази изложба не е завършен проект, а обект в постоянна промяна, отворена фотолаборатория, в която авторът експериментира в среда, достъпна за зрителя, излагайки това, което обикновено остава скрито в процеса на работа. Обектите, прикрепени за фона, също допринасят за трансформацията, окачени с магнити, част от инструментариума на тъмната стая : малките триизмерни хартиени обекти отпечатват сенките си върху хартията и разчупват обикновено плоската повърхност, с която свързваме фотографията. Цялата практика на Джурина е фокусирана върху процеса, установените стъпки са нарушени, фотографията се преоткрива в най-физическата си форма. Наративът е заменен от създаването на образ като следа от жестове и перформативни действия.

The "Blue Hour" is the twilight when light steps back and gives way to darkness, objects lose their clear outlines, time is expirienced in the course of change.

Blue is also the colour that analogue photo paper changes to after being exposed to light and before being fixed.

For her site-specific installation, Djourina covered the POSTA window in such paper, turning the space at 34 Dondukov into a kind of Camera Obscura. 24 hours a day, the paper will develop and over time lose its ability to create an image or retain light; the color will change depending on the lighting conditions. The installation will absorb into itself what the urban environment radiates, generating an image - a mirror, an archive, a time-print of now.

Thus, this exhibition is not a finished project, but an object in constant change, an open photographic laboratory in which the artist experiments in an environment accessible to the viewer, exposing what usually remains hidden in the process. The objects attached to the background also contribute to this transformation, suspended by magnets, part of the darkroom's toolkit : small three-dimensional paper objects imprint their shadows on the paper and break the usually flat surface we associate with photography.

Djourina's entire practice is focused on process, established steps are disrupted, photography is reinvented in its most physical form. Narrative is replaced by image making, as a trace of gestures and performative actions.