In the exhibition "The Dream of Polyphilia" Ina Valentinova explores the structure of the dream. She deals with the constituent parts of this space, characterized by ephemerality and immateriality, in which the visual field forms and dissolves, following its own logic of time and narrative, that takes us places or leads to a dead end.The starting point of the exhibition is the incunabula “Hypnerotomachia Poliphili”, one of the first richly illustrated printed editions dating back to 15th century Italy. "The Hypnerotomachia” is one of the books on which C.Jung’s archetypal theory of personality analysis is based.

The narrative traces different layers of sleep - Polyphilia often awakens from a dream into another dream, sinking deeper into her imagination. The moments of this passage in the book are marked by the appearance of symbolic gates and decorated arches. The artist depicts this process in her series of works on paper, using techniques involving the pouring of ink into water and the subsequent impression of the image on paper (ebru and suminagashi), characterised by the randomness of the result and the relatively limited ability to control the boundaries of the image. In this sense, their visual language is just as intangible and elusive as the meta-space of the dream: in dreams, it is often difficult to describe the concrete details of an environment that is constantly breaking and changing; in the space of the dream, visual language fails at the expense of intuitive methods of environmental construction. Similarly, suminagashi in the Japanese artistic tradition is used to depict the indescribable - the sensation of water, wind, etc. With her choice of expressive means, Ina Valentinova draws the connection between two phenomena - dream and tradition, namely that they are manifestations of the unconscious. Following the logic of dream formation, the artist includes scenes from her own memories in her works. In the participatory part of the exhibition, Ina Valentinova uses a sketch from the original illustrations of "Hypnerotomachia" to create a cord-knitting tool in an installation at the PUNTA Gallery. With this, the artist closes the circle of dreams, bringing them into the very real present and reminding us of the need for collectivity and community to build a world.


The exhibition is supported by the Ministry of Culture.

Сънят на Полифилиа

Самостоятелна изложба на Ина Валентинова
ПОСТА и галерия ПУНТА
10.09-05.10.2024
Куратор: Бояна Джикова


В изложбата “Сънят на Полифилиа” Ина Валентинова изследва структурата на съня.Тя   борави със съставните части на това пространство, характеризирано с ефимерност и безтелесност, в което визуалното поле се изгражда и разтваря, следва свои логики на време и наратив, който ни пренася на места или води наникъде. Отправна точка на изложбата е инкунабулата “Hypnerotomachia Poliphili” - едно от първите богато илюстрирани печатни издания, датиращи от XV в., Италия. “Хипнеротомахия” е от книгите, върху които се базира архетипната теория за анализ на личността на К. Г. Юнг.


Сюжетът на изложбата проследява различни нива на съня - Полифилиа често се буди от сън в друг сън, потъвайки все по-надълбоко в своето въображение (подсъзнание), а моментите на това преминаване в книгата се маркират от появата на символни порти и изписани ренесансови арки. Художничката изобразява този процес в серията си от хартиени творби, използвайки техники с изливане на мастило във вода и последващата импресия на изображението върху хартия (ебру и суминагаши), характеризирани от случайността на резултата и относително ограничената възможност за контрол върху границите на изображението. В този смисъл техният визуален език е точно толкова нематериален и неуловим, колкото и мета пространството на съня - в сънищата често е трудно да опишем конкретните детайли на средата, която постоянно се чупи и променя; в пространството на съня визуалният език се проваля за сметка на интуитивните методи за конструиране на среда. По същия начин суминагаши в японската художествена традиция е използвана, за да се изобрази неописуемото - усещането за вода, вятър и тн. С избора си на изразни средства Ина Валентинова чертае връзката между две явления - сън и традиции, а именно, че са проявления на несъзнаваното. Следвайки логиката на формиране на сънища, художничката включва в творбите си сцени от собствените си спомени. В партиципативна част от изложбата Ина Валентинова използва скица от оригиналните илюстрации на “Хипнеротомахия”, за да създаде инструмент за плетене на шнур в инсталация в галерия ПУНТА. С това художничката затваря кръга на сънищата, извеждайки ги в съвсем реалното настояще и напомняйки за нуждата от колективност и общност за изграждането на свят.


Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културaта.

︎: Mихаил Новаков