Картички и контрабанда
Аарон Рот и Никола Стоянов



Exhibition by Aaron Roth and Nikola Stoyanov

Curated by Hristo Kaloyanov

POSTA SPACE  & Charta Gallery (12 Vrabcha str.)
11. 04. - 12. 05. 2024 (POSTA - until 10.04)

In POSTA - “The first ten”, Nikola Stoyanov

"Postcards and Contraband" starts from the research of found archives from the Customs Agency, Directorate “Struggle Against Drug Trafficking” from the period 1975-1985. The service notes, photographs, negatives, summaries and reports found mark part of the routine of customs work, such as inspection and regulation of transit, as well as the diplomatic image Customs must maintain before the international community. Among the documents were also found postcards, brochures, and envelopes for letters from various hotels collected during international visits. Not only do they testify to long-distance travels, both to the West and to the East, at a time when travel was heavily restricted for the majority of the population of Bulgaria, but they also coincide with the official duties of the Agency's leadership.

The leading suspicion here is that the found archives give only a partial insight into the activities carried out by the Customs Agency, and specifically the organised "hidden transit" - a term behind which the communist government of the People's Republic of Bulgaria concealed the contraband trade carried out by the State Security through commercial enterprises and foreign organisations. These traces are fragments of a wide-ranging system of customs regulations, trade routes, economic interests, international agreements, and geopolitical particularities. Accompanying official documents, including transcripts of diplomatic encounters, attestations, internal state reports, and international addresses, highlight the hidden nature of the archive. They are intended for internal circulation within government departments whose main activity is to detect contraband trafficking, but at the same time are complicit in state-regulated 'hidden transit'. This double diplomacy of concealment is also imprinted in the technique of documenting contraband activity. It simultaneously exposes the clandestine cargo, but in other instances facilitates its passage by documentarily concealing it. In this way, the found official documents and photographs, discovered in the periphery of the state archive and overlooked by the institutions of memory, exist as a negative image of history that remains hidden.

In the current work based on the found archive, the idea of archaeography has taken shape as a form of archival work that traces the partially preserved traces of a history that to this day remains poorly known, under-documented and left aside of the narrative of the recent past. What is peculiar about this project is that some of the 'informations' collected concern channels, traffickers, organisations and political structures still active to this day. This approach of working with the archives addresses the phenomenon of public secrecy and is a critique of the ways in which the archive can be presented. Beyond the reconstruction of history and tracing the conditions that shaped a practice of the past, what is in focus here is the identification of still valid techniques of subversion against the contemporary historical narrative with a direct impact on the present.

Nikola Stoyanov's work on the showcase of one of the capital's busiest boulevards, one can trace the archival trail of former State Security agents linked to the Captagon trade, whose familial and intra-state ties compromise national security. Taking the form of a conspiratorial web of actual historical affiliations, the installation does not omit the hilarity of the former "mutri" as well as the series of landmark assassinations of the still unfinished "transition".

Employing the Zettelkasten method, the research has been an amalgamation of investigative journalism, archival scrutiny, and found documents from the People’s Republic of Bulgaria Customs Agency. The piece creates an immersive experience reminiscent of an evidence board trope in movies. Using this it weaves together declassified documents, famous photos of assassinations and mafia parties, exposing the illegal trade orchestrated by the Socialist Bulgarian secret services through foreign entities, as well as the fever dream of untangling the web of the not so distant past.

Blurring the lines between archive fever and journalistic research practice, it delves into the clandestine manoeuvres during the "transition" period and the unrealised lustration processes.


The exhibition is supported by the Singer-Zahariev Foundation and Pernod Ricard Bulgaria.



Изложба на Аарон Рот и Никола Стоянов

Куратор Христо Калоянов

POSTA SPACE и Charta Gallery (ул. Врабча 12)
11. 04. - 12. 05. 2024 (в ПОСТА до 10.04)
В ПОСТА - “Първите десет”, Никола Стоянов

„Картички и контрабанда“ започва от изследването на служебен архив от Агенция „Митници“, дирекция „Борба с наркотрафика“ от периода 1975-1985. Намерените служебни бележки, фотографии, негативи, справки и докладни записки маркират част от рутината на митническото дело, като проверка и регулация на транзита, както и дипломатическия образ, който митниците трябва да поддържат пред международната общност. Сред документите са намерени и картички, брошури, пликове за писма от различни хотели, събирани по време на международни визити. Те не само свидетелстват за далечни пътувания както на Запад, така и на Изток, в период, когато пътуването е силно ограничено за по-голямата част от населението, но и съвпадат със служебните задължения на ръководството на Агенцията.

Водещо тук е съмнението, че намерените архиви дават само частичен поглед към дейностите, провеждани от Агенцията „Митници“, и конкретно организирания „скрит транзит“ - термин, зад който комунистическото управление на Народна република България прикрива контрабандата търговия, осъществявана от Държавна сигурност чрез търговски предприятия и организации. Тези следи са фрагменти от широко разгърната система на митнически регламенти, търговски маршрути, икономически интереси, международни споразумения и геополитически особености. Съпътстващите служебни документи, сред които преписки от дипломатически срещи, атестации, вътрешнодържавни справки и международни адреси, подчертават скрития характер на архива. Те са предназначени за вътрешна циркулация в държавните служби, чиято основна дейност е разкриването на контрабандния трафик и същевременно съучастват в държавно регулирания „скрит транзит“. Тази двойна дипломация на укриване се отпечатва и в техниката на документиране на контрабандната дейност. Тя едновременно изобличава скрития товар, но в други случаи подпомага неговото преминаване, като го прикрива документално. Така намерените служебни документи и фотографии, открити в периферията на държавния архив и пропуснати от институциите на паметта, съществуват като негативен образ на историята, който остава скрит или слабо познат.

При настоящата работа с намерения архив се оформи идеята за археографията, като форма на работа с архив, която проследява частично оставените следи от история, която и до днес остава слабо позната, недотам документирана и оставена встрани от разказа на близкото минало. Особеното в настоящата проект е, че част от събраните „информации“ засягат канали, трафиканти, организации и политически структури, активни и до днес. Този подход при работата с архив е насочена към феномена на публичната тайна и е критика на начина, по който архивът може да бъде представен. Отвъд реконструкцията на историята и проследяване на условията формирали дадена практика в миналото, водещо тук е набелязването на техниките на диверсия, валидни и до днес, срещу съвременния исторически разказ с пряко въздействие върху настоящето.

Работата на Никола Стоянов на витрината на един от най-оживените столични булеварди може да бъде проследено архивното пропадане по документалните следи на бивши агенти на Държавна сигурност, свързан с трафика на каптагон, чийто роднински и вътрешно държавни обвързаности компрометират националната сигурност. Под формата на конспиративна паяжина от действителни исторически обвързаности, инсталацията не пропуска веселието на бившите мутри, както и серията от знакови убийства на недовършения и до днес преход.

Използвайки метода Zettelkasten, изследването е съчетание от разследваща журналистика, архивен преглед и намерени документи от Агенция Митници на НРБ. Инсталацията, напомняща дъската с доказателства - тропа, използвана в киното, сплита разсекретени документи, известни снимки на убийства и мафиотски партии, разкривайки нелегалната търговия, организирана от социалистическата Държавна сигурност чрез чуждестранни лица.

Размивайки границите между архивната треска и журналистическата изследователска практика, „Първите десет“ навлиза в тайните маневри на Прехода и неосъществените лустрационни процеси.

Изложбата се осъществява с подкрепата на Фондация „Зингер-Захариев“ и Перно Рикар България.

︎: Mihail Novakov/ Михаил Новаков