ПОСТА 025
Изследвания върху хистерията
Иван Мудов
POSTA 025
Studies on Hysteria
Solo show by Ivan Moudov
Curated by: Boyana Dzhikova
06.03.2024-07.04.2024
Opening: 06.03., 18:00
Ivan Moudov's exhibition "Studies on Hysteria" deals with the places we inhabit, their constituent elements, possible forms of organisation of architecture and the urban environment and the power mechanisms that model these same places.
For the space of the POSTA gallery, the artist adapts already existing devices for public restrictions - the so-called empêche-pipi - structures at the corners of buildings to prevent urination. The chosen object has a relatively specific character as it combines prohibition and punishment. In a sense, it takes over the functions of a public authority, such as a policeman, who, instead of fining those caught urinating on corners or telling them to "Stop, don't!", otherwise punishes and deters them. And so the inanimate object takes on a particularly intense power charge (we would situate it higher in the hierarchy of power inanimate objects than, say, a road sign).
Ivan Moudov is interested in the aesthetics of punishment - its visual values, volumetric forms and reactive qualities. This is where the case of the peeing man comes in. For the potentiality of the work to be fully experienced requires a particular enthusiasm, which the artist displays. Moudov illustrates one of the basic principles of resistance to power structures ("If I piss on power, it will punish me") and takes a stand on the issue with his performance ("But I'm going to do it anyway").
By creating an object of restriction himself, Ivan Moudov inverts the relationship between man and power, presenting the former as the creator of "his gods".
Outside the context of a real danger of urinating in the middle of the sidewalk, the prohibition that previously referred to the world (and its corners) begins to refer to itself. The object of prohibition protects only itself through itself, endangering itself for the sake of its own integrity. Thus, the artist creates a prototype of a universal, perfect prohibitive object belonging to the world of ideas.
Moudov cares little for prevention - the aura of the work would manifest itself equally successfully through passive and active behaviour on the part of the audience - depending on their choices, they could read it as a work of art in a public setting, an agent of power, an interactive sculpture or a BDSM object (as well as all of the above) respectively. The artist "invalidates" some of the main functions of punishment, such as control and education, and proposes an unconventional one: contemplative.
Last but not least, the work is a critical look at the way we treat monumental sculpture in a public setting and the ambivalent societal attitudes on this topic (in this case, think for example of the Soviet Army monument and how people punish it en masse, through breaking it and painting over it. Society transfers the idea of the subject onto its symbol, treating the monument somewhat like a voodoo doll).
The exhibition is made possible with the financial support of the National Culture Fund, "Creating" Programme
Studies on Hysteria
Solo show by Ivan Moudov
Curated by: Boyana Dzhikova
06.03.2024-07.04.2024
Opening: 06.03., 18:00
Ivan Moudov's exhibition "Studies on Hysteria" deals with the places we inhabit, their constituent elements, possible forms of organisation of architecture and the urban environment and the power mechanisms that model these same places.
For the space of the POSTA gallery, the artist adapts already existing devices for public restrictions - the so-called empêche-pipi - structures at the corners of buildings to prevent urination. The chosen object has a relatively specific character as it combines prohibition and punishment. In a sense, it takes over the functions of a public authority, such as a policeman, who, instead of fining those caught urinating on corners or telling them to "Stop, don't!", otherwise punishes and deters them. And so the inanimate object takes on a particularly intense power charge (we would situate it higher in the hierarchy of power inanimate objects than, say, a road sign).
Ivan Moudov is interested in the aesthetics of punishment - its visual values, volumetric forms and reactive qualities. This is where the case of the peeing man comes in. For the potentiality of the work to be fully experienced requires a particular enthusiasm, which the artist displays. Moudov illustrates one of the basic principles of resistance to power structures ("If I piss on power, it will punish me") and takes a stand on the issue with his performance ("But I'm going to do it anyway").
By creating an object of restriction himself, Ivan Moudov inverts the relationship between man and power, presenting the former as the creator of "his gods".
Outside the context of a real danger of urinating in the middle of the sidewalk, the prohibition that previously referred to the world (and its corners) begins to refer to itself. The object of prohibition protects only itself through itself, endangering itself for the sake of its own integrity. Thus, the artist creates a prototype of a universal, perfect prohibitive object belonging to the world of ideas.
Moudov cares little for prevention - the aura of the work would manifest itself equally successfully through passive and active behaviour on the part of the audience - depending on their choices, they could read it as a work of art in a public setting, an agent of power, an interactive sculpture or a BDSM object (as well as all of the above) respectively. The artist "invalidates" some of the main functions of punishment, such as control and education, and proposes an unconventional one: contemplative.
Last but not least, the work is a critical look at the way we treat monumental sculpture in a public setting and the ambivalent societal attitudes on this topic (in this case, think for example of the Soviet Army monument and how people punish it en masse, through breaking it and painting over it. Society transfers the idea of the subject onto its symbol, treating the monument somewhat like a voodoo doll).
The exhibition is made possible with the financial support of the National Culture Fund, "Creating" Programme
ПОСТА 025
Изследвания върху хистерията
Самостоятелна изложба на Иван Мудов
Куратор: Бояна Джикова
06.03.2024-07.04.2024
Откриване: 06.03., 18:00
Изложбата “Изследвания върху хистерията” на Иван Мудов се занимава с темите за местата, които обитаваме, техните съставни елементи, възможни форми на организация на архитектура и градска среда и властови механизми, който моделират същите тези места.
За пространството на галерия ПОСТА художникът адаптира вече съществуващи съоръжения за обществени рестрикции - т.нар.empêche-pipi - конструкции по ъглите на сградите, които да пречат на уринирането. Избраният обект има относително специфичен характер, тъй като комбинира в себе си забрана и наказание. В някакъв смисъл той изземва функциите на държавен орган, например полицай, който, вместо да санкционира с глоба пикаещите по ъглите, хванати в крачка или да им казва “Спри, недей!”, ги наказва и възпира по друг начин. И така, неодушевеният предмет придобива една особено наситена властова зареденост (бихме го сложили по-нагоре в йерархията на властовите неодушевени предмети да речем от един пътен знак).
Иван Мудов се интересува от естетиката на наказанието - неговите визуални стойности, обемни форми и реактивни качества. Тук възниква казусът с пикаещият човек. За да бъде изцяло изживяна потенциалността на работата, се изисква особен ентусиазъм, който художникът проявява. Мудов онагледява един от основните принципи на съпротива срещу властови структури (“Ако пикая върху властта, тя ще ме накаже”) и с пърформънса си заема позиция по въпроса (“Но аз ще го направя все пак”).
Създавайки сам обект на рестрикция, Иван Мудов преобръща отношението между човек и власт, представяйки първия като творец на “своите богове”.
Извън контекста на истинска опасност от уриниране в средата на тротоара, забраната, която преди е реферирала към света (и неговите ъгли), започва да се отнася до самата себе си. Обектът на забрана пази единствено себе си чрез себе си, излагайки себе си на опасност в името на собствения си интегритет.Така, художникът създава прототип на универсален, съвършен забранителен обект, принадлежащ на света на идеите.
Мудов малко се интересува от превенция - аурата на работата тук би се проявила еднакво успешно през пасивно и активно поведение от страна на публиката - в зависимост от избора и, тя би могла да я чете съответно като художествена творба в публична среда, властови агент, интерактивна скулптура или bdsm обект (както и всички тези неща едновременно). Художникът “обезсилва” едни от основните роли на наказанието като контрол и възпитание и предлага една неконвенционална такава - съзерцателна.
Не на последно място, творбата представлява критически поглед върху начина, по който се отнасяме към монументалните скулптура в публична среда и амбивалетните обществени нагласи по тази тема (в случая мислим например за паметника на Съветската армия и това как масово хора го наказват, през чупене и рисувайки отгоре. Обществото трансферира идеята за субекта върху символа му, държи се с паметника като с вуду кукла горе-долу).
Изложбата се осъществява с финановата подкрепа на Национален фонд “Култура”, прогама “Създаване”.
Изследвания върху хистерията
Самостоятелна изложба на Иван Мудов
Куратор: Бояна Джикова
06.03.2024-07.04.2024
Откриване: 06.03., 18:00
Изложбата “Изследвания върху хистерията” на Иван Мудов се занимава с темите за местата, които обитаваме, техните съставни елементи, възможни форми на организация на архитектура и градска среда и властови механизми, който моделират същите тези места.
За пространството на галерия ПОСТА художникът адаптира вече съществуващи съоръжения за обществени рестрикции - т.нар.empêche-pipi - конструкции по ъглите на сградите, които да пречат на уринирането. Избраният обект има относително специфичен характер, тъй като комбинира в себе си забрана и наказание. В някакъв смисъл той изземва функциите на държавен орган, например полицай, който, вместо да санкционира с глоба пикаещите по ъглите, хванати в крачка или да им казва “Спри, недей!”, ги наказва и възпира по друг начин. И така, неодушевеният предмет придобива една особено наситена властова зареденост (бихме го сложили по-нагоре в йерархията на властовите неодушевени предмети да речем от един пътен знак).
Иван Мудов се интересува от естетиката на наказанието - неговите визуални стойности, обемни форми и реактивни качества. Тук възниква казусът с пикаещият човек. За да бъде изцяло изживяна потенциалността на работата, се изисква особен ентусиазъм, който художникът проявява. Мудов онагледява един от основните принципи на съпротива срещу властови структури (“Ако пикая върху властта, тя ще ме накаже”) и с пърформънса си заема позиция по въпроса (“Но аз ще го направя все пак”).
Създавайки сам обект на рестрикция, Иван Мудов преобръща отношението между човек и власт, представяйки първия като творец на “своите богове”.
Извън контекста на истинска опасност от уриниране в средата на тротоара, забраната, която преди е реферирала към света (и неговите ъгли), започва да се отнася до самата себе си. Обектът на забрана пази единствено себе си чрез себе си, излагайки себе си на опасност в името на собствения си интегритет.Така, художникът създава прототип на универсален, съвършен забранителен обект, принадлежащ на света на идеите.
Мудов малко се интересува от превенция - аурата на работата тук би се проявила еднакво успешно през пасивно и активно поведение от страна на публиката - в зависимост от избора и, тя би могла да я чете съответно като художествена творба в публична среда, властови агент, интерактивна скулптура или bdsm обект (както и всички тези неща едновременно). Художникът “обезсилва” едни от основните роли на наказанието като контрол и възпитание и предлага една неконвенционална такава - съзерцателна.
Не на последно място, творбата представлява критически поглед върху начина, по който се отнасяме към монументалните скулптура в публична среда и амбивалетните обществени нагласи по тази тема (в случая мислим например за паметника на Съветската армия и това как масово хора го наказват, през чупене и рисувайки отгоре. Обществото трансферира идеята за субекта върху символа му, държи се с паметника като с вуду кукла горе-долу).
Изложбата се осъществява с финановата подкрепа на Национален фонд “Култура”, прогама “Създаване”.